 Название: Граматика на съвременния български книжовен език. В три тома. Том 2. Морфология
Редактор: Стоян Стоянов
Издательство: Българската Академия на науките (София)
Год: 1983
Страниц: 511
Формат: pdf (в rar)
Размер: 34,4 мб
Качество: хорошее (скан 300 dpi, текстовый слой, цветная обложка)
Язык: български / болгарский
В учебнике изложена теоретическая основа морфологической системы болгарского языка.
Думата граматика е от гръцки произход. Това название е произведено от gramma 'буква'. В старогръцки словосъчетанието techne grammatike е означавало „умение, изкуство да се употребяват буквите за правилно писане". От гръцки език названието граматика е преминало в латински, а от латински е заето почти във всички европейски езици: във фр. grammaire, в нем. Grammatik, в рус. грамматика и т.н.
Съдържание:
ГРАМАТИКА
Предмет и задачи на граматиката. Видове граматики
Предмет и задачи на граматиката
Видове граматики
По-важни граматики на новобългарския език
МОРФОЛОГИЯ
Предмет на морфологията
Дума и нейното значение
Опити за дефиниране на думата
Думата като езикова единица
Форма на думатА. Понятието „словоформа"
Парадигма
Значение на думата
Многозначност на думите... Потенциални и реализирани значения
Действителни и мними значения на думите и на техните форми
Граматическа категория
Отношение между звуковия състав на думата и нейното значение
Строеж на думата
Морфема
Видове морфеми
Корен
Афикси (наставки и представки)
Окончание (форматив)
Определителен член
Съединителни морфеми
Основа на думата
Понятие за основа на думата
Видове основи
Сложни думи
Сложни граматически форми
Съкратени сложни думи (съкратени сложни названия)
Словообразуване
Словообразуването като основен процес в езиковия развой
Начини за образуване на нови думи в българския език
Обща характеристика на морфологичната система на съвременния български език
Аналитизмът като главна особеност
Понятие за синтетичен и за аналитичен граматически строй
Прояви на аналитизма в съвременния български език
Други характерни особенности
Задпоставен определителен член
Редовна употреба на форми за аорист и имперфект
Наличие на несвидетелски глаголни форми
Широко застъпено глаголно окончание -м за сегашно време 1 лице единствено число
Широко разпространено окончание за множествено число –ове
Генерализирано окончание за повелително наклонение 2 лице множествено число –ете
Нови форми на притежателното местоимсиие за 3 лице
Граматическа класификация на думите
Видове класификации от граматическо гледище
Семантично-граматическа классификация
Морфологична классификация
Синтактична (функционална) класификация
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ
Семантична и граматична характеристика
Видове съществителни имена
А. Видове съществителни по значение
1. Съществителни нарицателни и съществителни собствени
Съществителни нарицателни
Съществителни собствени
Съществителни собствени имена, произлезли от съществителни нарицателни
Съществителни нарицателни имена, произлезли от съществителни собствени
Съществителни собствени лични имена
2. Съществителни с веществено и съществителни с отвлечено значение
3. Съществителни събирателни
4. Съществителни имена за действия
Б. Видове съществителни по съставм
Прости и сложни съществителни
Прости съществителни
Сложни съществителни
Непроизводни и производни съществителни
Образуване на съществителни имена
А. Образуване на прости съществителни
Общи положения
I. Образуване на съществителни нарицателни имена
Съществителни нарицателни имена за лица
Имена за животни и растения
Имена за предмети
Имена на заведения, учреждения и други места, където се извършва дейност
Имена за действия
Имена за качества, свойства и други абстрактни понятия
Съществителни събирателни
Умалително-гальовни и увеличителни съществителни
II. Образуване на съществителни собствени имена
Съществителни собствени лични имена
Умалително-гальовни лични имена
Съкратени умалително-гальовни лични имена
Прякори и прозвища
Презимена (бащини и фамилни имена)
Съществителни собствени селищни имена
Б. Образуване на сложни съществителни
I. Сложни съществителни със съединителна гласна
1. Суфиксни сложни съществителни
2. Безсуфиксни сложни съществителни
II. Сложни съществителни с неистинска съединителна гласна
1. Суфиксни сложни съществителни
2. Безсуфиксни сложни съществителни
III. Сложни съществителни без съединителна гласна
IV. Акцентни типове при сложните съществителни
V. Правопис на сложните съществителни
Граматически категории при съществителните имена
А. Род на съществителните имена
Общо за граматическата категория род
Отношение между граматически род и естествен род
Отношение между граматическа форма и граматически род
Съществителни имена от общ род
Б. Число на съществителните имена
Граматическата категория число
1. Образуване на форми за множествено число на съществителните от мъжки род
Форми за множествено число на едносричните съществителни от мъжки род
Форми за множествено число на многосричните съществителни от мъжки род
Бройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род
2. Образуване на форми за множествено число на съществителните от женски род
3. Образуване на форми за множествено число на съществителните от среден род
Съществителни, които имат форми само за единствено число
Съществителни, които имат форми само за множествено число
В. Остатъци от падежни форми при съществителни имена
Отпадане на старата именна флексия
Звателна форма на съществителните имена от мъжки род
Звателна форма на съществителните имена от женски род
Съществителни имена, които нямат звателни форми
Г... Членуване на съществителните имена (изразяване на граматическата категория определеност)
Същност на граматическата категория определеност
Морфологична същност на определителния член
I. Членуване на съществителните имена в зависимост от морфологичните и фонетичните им особености (морфологично-фонетичен аспект)
Общо правило
1. Единствено число
а) Мъжки род
б) Женски род
в) Среден род
2. Множествено число
II. Членуване на съществителните имена в зависимост от някои по общи особености на значението им (семантичен аспект)
1. Съществителни собствени имена
2. Съществителни нарицателни имена
III. Членуване на съществителните имена в зависимост от тяхната служба в изречението (синтактичен аспект)
Общо за синтактичния аспект при членуването
1. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги членувани
2. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги нечленувани
3. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно членувани
4. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно нечле-нувани
5. Някои случаи, когато членуването на съществителните не е мотивиран
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
Семантична и граматична характеристика
Видове прилагателни имена
А, Видове прилагателни по значение
Качествени прилагателни
Относителни прилагателни
Преминаване на относителни прилагателни в качествени
Прилагателни имена от причастия
Б. Видове прилагателни от словообразователно и структурно гледище
Образуване на прилагателни имена
I. Прости прилагателни
1. Образуване на качествени прилагателни
2. Образуване на относителни прилагателни
3. Наставки в прилагателни от чужд^произход
4. Образуване па прилагателни чрез представки
II. Сложни прилагателни
1. Сложни прилагателни с подчинителиа връзка между двете части на основата
Сложни прилагателни с независима част на основата, която е глаголен корен
Сложни прилагателни с независима част на основата, която е съществително име
Сложни прилагателни с независима часг на основата, която е прилагателно име
Сложни прилагателни с независима част на основата, която е причастие
2. Сложни прилагателни със съчинителна връзка между двете части на основата
Самостойна употреба и субстантивация на прилагателните
Граматически категории при прилагателните имена
А. Род на прилагателните
Б. Число на прилагателните
Звукови промени при образуване формите на прилагателните за род и число
В. Остатъци от падежни форми при прилагателните
Г... Членуване на прилагателните
I. Членуване на прилагателните в зависимост от техните морфологични и фонетични особености
1. Единствено число
Членуване на формите за мъжки род
Членуване на формите за женски род
Членуване на формите за среден род
Членуване на прилагателните с неизменна форма
2. Ачножествено число
II. Членуване на прилагателните като определения
1. Необоссбени определения
Членуване на прилагателните като определения на съществителни нарицателни
Членуване на прилагателните като определения на съществителни собствени
Членуване на прилагателните като определения на обращения
Членуване на прилагателните като еднородни определения
2. Обособени определения
Членуване на прилагателните като обособени определения
III. Членуване на прилагателните като сказуемни определения
IV. Членуване на самостойно употребени прилагателни като обращения
Д. Степенуване на прилагателните имена
Същност на граматическата категория степен
Форми и значения на степените за сравнение
ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ
Семантична и граматична характеристика
Количествени (бройни) числителни имена
а) Образуване и граматически особености
б) Количествени (бройни) числителни за приблизителност
в) Дробни числителни имена
г) Членуване на количествените (бройните) числителни имена
Редни числителни
а) Образуване
б) Род, число и членуване
Умалително-гальовни числителни
Съществителни имена от числителни
Прилагателни имена от числителни
Наречия от числителни
МЕСТОИМЕНИЕ
Семантична и граматична характеристика
Видове местоимения
Лични местоимения
Употреба на личните местоимения
Притежателни местоимения
Употреба на притежателните местоимения
Членуване на притежателните местоимения
Възвратни местоимения
1. Възвратно лично местоимение
2. Възвратно притежателно местоимение
Показателни местоимения
Въпросителни местоимения
Относителни местоимения
Неопределителни местоимения
Отрицателни местоимения
Обобщителни местоимения
ГЛАГОЛ
Семантична и граматична характеристика
Видове глаголи
Преходни и непреходни глаголи
Лични и безлични глаголи
Невъзвратни и възвратни глаголи
Прости и сложни глаголи
Видове глаголни форми
Лични (определени) и нелични (неопределени) глаголни форми
Прости и сложни глаголни форми
Образуване на глаголи
Образуване на глаголи чрез представки (префиксация)
Значения на отделните представки
Глаголи с повече представки
Образуване на глаголи чрез наставки (суфиксация)
Наставки за образуване на глаголи от I спрежение
Наставки за образуване на глаголи от II спрежение
Наставки за образуване на глаголи от III спрежение
Граматически категории на глагола
А. Лице на глагола
Б. Число на глагола
В. Залог на глагола
Деятелен залог
Форми
Значение и употреба
I. Глаголното лице не съвпада с получателя на действието
II. Глаголното лице съвпада с получателя на действието (възвратен вариант на деятелния залог)
Страдателен залог
Форми
Значение и употреба
I. Глаголнот о лице съвпада с получателя на действието
Употреба на възвратнострадателните форми
246 Употреба на причастнострадателните форми
Распространиенето и употребата на възвратно-страдателнмте н на причастнострадателните форми
II. Глаголното лице не съвпада с получателя на действието (безличен вариант на страдатслння залог)
Мотивираност на страдателнмя залог... Модална употреба на страдателните форми
Г. Вид на глагола
Същност на категорията вид
Форми
Значение н употреба
Модална и стилистична употреба на глаголните видове (Видова конкуренция)
Начини на глаголното действие
Д. Време на глагола
Времето като граматическа категория... Система на глаголните времена в българския език
Сегашно време
Форми
Ударение
Основна форма на глагола
Значение и употреба
Пренгсна употреба на сегашно време
Модглна употреба на сегашно време
Мингло свършено греме (аорист)
Форми
Спрежение на спомагателния глагол съм в минало свършено време
УдарениеКласификация на глаголите по основата на минало свършено време
Значение и употреба
Модална употреба
Минало неопределено време (перфект)
Форми
Словоредни особености на формите за минало неопределено време
Форми на спомагателния глагол съм
Ударение
Значение и употреба
Модална употреба
Минало несвършено време (имперфект)
Форми (§ 431)
Спрежение на спомагателния глагол съм (бъда)
Значение и употреба
Модална употреба
Минало предварително време (плусквамперфзкт)
Форми
Словоредни особености на формите за мин мо предварително време
Значение и употреба
Модална употреба
Бъдеще време (футурум)
Форми
Словоредни особености на формите за бъдеще време
Бъдеще време на спомагателния глагол съм
Значение н употреба
Модална употреба
Бъдеще време п миналото
Форми
Значение и употреба
Модална употреба
Бъдеще предварително време
Форми
Значение и употреба
Бъдеще предварително време в миналото
Форми
Значение и употреба
Е. Наклонение на глагола
Наклонението като морфологична категория
1. Изявително наклонение
2. Преизказно наклонение
Образуване на формите за времената в преизказно наклонение
Форми и употреба на отделните преизказни времена
Сегашно преизказно време
Минало свършено преизказно време
Минало несвършено преизказно време
Минало неопределено преизказно време
Минало предварително преизказно време
Бъдеще преизказно време
Бъдеще в миналото преизказно време
Бъдеще предварително преизказно време
Общи положения при употребата на преизказните времена
Форми за по-силно преизказване и употребата им
Изразяване на неочаквани действия
Употреба на разказвателните наклонения в различни видове разказ или повествуване
Изявително и преизказно наклонение — разказвателни наклонения
Употреба на разказвателните наклонения при предаване на исторически събития
Употреба на преизказно наклонение
Употреба на изявително наклонение в особени случаи
Употреба на разказвателните наклонения в художествен разказ
а) В народното творчество
Преизказно наклонение в народните приказки
Смесване на преизказно и изявително наклонение в народните песни
б) В личното художествено творчество
Изявително наклонение в разкази, повести и романи
Разказвателните наклонения в легенди
Разказвателните наклонения при повествуване във форма на лични наблюдения
Изявителни и преизказни времена в пряката реч на героите
3. Повелително наклонение
Форми за повелително наклонение
Значение и употреба
4. Условно наклонение
Форми
Значение и употреба
Употреба на двата вида форми за условно наклонение
Употреба на условното наклонение в книжовния език
Разграничение между условно наклонение и бъдеще време в миналото
Употреба на глаголните времена и наклонения в условни изречения
НЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ
Причастия
Сегашно деятелно причастие
Образуване
Значение и употреба
Сегашно страдателно причастие
Минало свършено Деятелно причастие
Образуване
Значение и употреба
Минало несвършено деятелно причастие
Образуване
Значение и употреба
Минало страдателно причастие
Образуване
Значение и употреба
Деепричастие
Образуване
Значение и употреба
Отглаголни съществителни
Образуване
Значение и употреба
Остатъци от инфинитив
НАРЕЧИЕ
Семантична и граматична характеристика
Образуване
1. Наречия от съществителни имена
2. Наречия от прилагателни имена
3. Наречия от числителни имена
4. Наречия от глаголи
5. Наречия от местоимения (местоименни наречия)
6. Образуване на умалителни наречия
Видове наречия по значение
Определителни наречия
Наречия за начин
Наречия за количество и степен
Предикативни наречия
Обстоятелствени наречия
Наречия за място
Наречия за време
Наречия за причина и за цел
Наречия за логическо уточняване и за модалност
Отношение па наречията към другите части на речта
Преход на наречия в съюзи
Преход на наречия в предлози
Преход на наречия в частици
ПРЕДЛОГ
Семантична и граматична характеристика
Състав и произход на предлозите
Предложни изрази
Фонетично-акцентни особености на предлозите
Рекция (управление) на предлозите
Предлози и представки
Предлози и съюзи
Семантично (смислово) съдържание на предлозите
Значение и употреба на предлозите
Предлогът без
Предлогът е
Предлогът вместо (и наместо)
Предлогът въпреки (и пряко)
Предлогът върху (и въз, връз)
Предлогът до
Предлогът за (и заради, поради)
Предлогът зад
Предлогът из (и низ; предлозите иззад, изпод, измежду, извън)
Предлогът като
Предлогът край
Предлогът към (и откъм)
Предлогът между (помежду)
Предлогът на
Предлогът над
Предлогът о (и около)
Предлогът освен
Предлогът от (и отвъд, отсам, оттатък)
Предлогът по
Предлогът под
Предлогът пред (и преди)
Предлогът през
Предлогът при
Предлогът с
Предлогът свръх
Предлогът след (и подир, подире)
Предлогът според
Предлогът спрямо
Предлогът сред (всред, насред, посред)
Предлогът срещу (спроти и против)
Предлогът у
Предлогът чрез (и посредством)
СЪЮЗ
Семантична и граматична характеристика
Акцентни особености
Място на съюзите в изречението
Състав и произход на съюзите
Съюзи и съюзни думи
Значение на съюзите
Съчинителни съюзи
Подчинителни съюзи
МЕЖДУМЕТИЕ
Семантична и граматична характеристика
Място на междуметието в изречението
Произход на междуметията
Видове междуметия по значение
Звукоподражателни думи
Образуване на други думи от междуметия и звукоподражателни думи
ЧАСТИЦА
Семантична и граматична характеристика
Произход на частиците
Място на частиците спрямо думите, към които се отнасят, и мястото им в изречението
Ударение на частиците
Семантичен анализ на частиците
I. Видове частици със служебна роля в изречението
1. Частици за усилване
2. Емоционални частици
3. Модални частици
а) Волево-подбудителни частици
б) Утвърдителни частици
в) Отрицателни частици
г) Въпросителни частици
д) Частици за изразяване на отношение към достоверността на факти
4. Частици за посочване и определяне
II. Словообразуващи частици
III. Формообразуващи частици
Съкращения
Знакове
|
Разделы сайта
Авторизация
Реклама
Граматика на съвременния български книжовен език. В три тома. Том II. Морфология 
